Българска Трибуна

Брой 01

Месечно издание

2010 г.

Честваме 107 години от Илинденско - Преображенското въстание
На 2 август (20 юли по стар стил) 1903 година преди 107 години
започва Илинденско - Преображенското въстание

Подготовка и повод за избухване на въстанието
След организираното от Върховния Македоно-одрински комитет Горноджумайско въстание напрежението в Македония нараства чувствително. Правителството на Османската империя засилва репресивните мерки, съсредоточава военни и полицейски части, които извършват масови беззакония. Увеличават се стълкновенията между турските въоръжени сили и четите на организацията. Само през първата половина на 1903 година са отбелязани 86 сражения. В тази обстановка през януари 1903 г. част от членовете на ЦК начело с Иван Гарванов свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На конгреса не присъстват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. Все пак задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава много добре обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение, но след идването си в Македония се среща със завърналия се от заточение Дамян Груев. Двамата решават, че след като решението е взето и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието обаче той е убит край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.
В ръководните среди на организацията няма единно мнение за методите на революционната борба. Самият Гоце Делчев дълго време настоява борбата да се води чрез партизанска война, реализирана через постоянни терористични актове, които да не засягат населените места, а да се съсредоточат върху турски военни и пътни обекти. Групата около Георги Петров настоява за провеждането на т. нар. перманентна революция, за да не се допусне пълно изтощаване на силите на организацията. Те предлагат действията да се разпрострат във времето и пространството, за да се постигне по-голям териториален и времеви обхват. Членът на ЦК д-р Христо Татарчев се изказва за провеждането на масово и внезапно въстание, като се използват всички сили на организацията и на населението, за да може или да се постигне евентуален успех, или, ако акцията се провали, европейската дипломация да бъде принудена да проведе реформи в Турция.
В края на април 1903 година още едно събитие ускорява избухването на революцията. Група младежи, известни в историята като „гемиджиите“, извършват серия от атентати в Солун. Във въздуха е хвърлена сградата на Отоман банк, взривен е френски кораб, прекъснато е осветлението на града. Повечето атентатори загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Саможертвата на тези младежи нажежава още повече обстановката. Европейските държави още от януари 1903 г. се опитват да проведат известни реформи, но вековните им противоречия не допускат особен резултат. Съдбата на населението се поема от организацията.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя на Конреса на Петрова нива за 6 август (19 август) (Преображение Господне). По-късно Серският окръг решава да се вдигне на 27 септември (Кръстовден). Така на практика се реализира идеята за перманентна революция.

Пълен текст

Ами сега на кѫде?

Вчера на 22 Юли 2010 г. за пръвъ пѫть, официално Версайскиятъ диктатъ отъ 1919г бе изгорянъ въ градъ Хага Холандия. За пръвъ пѫть, гласа на народа се чу, че гласъ народенъ, е гласъ Божи!
Сърбитѣ отнесоха въпроса за независимостта на Косово, отъ Фев. 2008г. въ международниятъ сѫдъ въ градъ Хага Холандия, мислейки, че междунардниятъ сѫдъ ще имъ върне република Косово!
Всички държави които имаха територии, дадени имъ отъ Версайският диктатъ, днесь се чудетъ, какъ да запазятъ тѣзи територии които сѫ чужди! Сѫда въ Хага се произнесе, че територии, които сѫ населени съ компактно чуждо население, иматъ право да се отделятъ отъ държавата, на която бяха дадени на тепсия отъ така наречената Парижката мирна конференция презъ 1919г.!
Държавитѣ, които иматъ чужди народи подъ окупация, трябва да се позамислятъ за сѣга!
На тѣзи държави съ окупирано чуждо население, няма кой да имъ гарантира целостта!
Това решение, че гласъ народенъ е и гласъ Божи, поставя подъ изпитание днешната сръбска република Македония!
Тази република Македония, съ открадната българска история и съ измислена отъ сърбитѣ “македонска” нация и сърбизиранъ български езикъ, сѣга ще трябва да се замисли какво бѫдеще има тя като държава, въ която хората до 1945 година бяха българи! Какво бѫдеще има тази държавичка НА СЪРБИНА СТОЯНЪ Новаковикъ, когато албанцитѣ отъ западната частъ на Македония решатъ, да се обединятъ въ една албанска държава! Не отдавна, Сали Бериша отъ Албания каза публично, че той е представителъ на всички албанци граничести съсъ себе си!
Сѣга и България има легалното право да иска отъ сърбитѣ да Върнатъ Западнитѣ покрайнини, които й бяха дадени на тепсия отъ Нюискиятъ договоръ презъ 1919г.
Сѣга и днешната сръбска република Македония е предъ изпитание! Или съсъ България или цялостна Косовизация! Изберетѣ си, или връщане къмъ българскитѣ ни корени или репетиция отъ 2001г..
И на края нещата ходятъ, къмъ една българска държава отъ Охридъ чакъ до бреговетѣ на Черно Море!
Честито Илинденско –Преображенско Въстание!
За редакцията,
Г.Младеновъ, Торонто 23.07.2010г.