|
Питомниците на Андрей Луканов
израснаха и възмъжаха. От безопасни борчета постепенно се превърнаха
в нагли и безпардонни бандити, за които освен парите не съществуваше
друг кумир. В продължение на 16 години проведените приватизации бяха
тяхната естествена среда за отглеждане и формиране като личности, за
които законите и държавата не значеха нищо. Разбира се, не можем да
излезем от рамките на известната българска поговорка „Не е луд този,
който яде баницата, а онзи, който им я дава“. А те ядяха
необезпокоявани цели 16 години националната ни баница и се
превърнаха в добре охранени шопари, които с нагъл и надменен поглед
демонстрираха своето парвенюшко поведение. Дойде време, когато на
тези пладнешки разбойници започнаха тихо и кротко, къде скришом,
къде явно, да навеждат глави и българските политици, докато
най-после ги обяздиха и се случи това, което трябваше да се случи.
Бандитите-мародери се сродиха с българския партиен елит по начин, че
поставиха основите на българската мафия. Днес тя е избуяла и наляла
сили. Перчи се без срам пред наши и чужди. А със своите груби и
безпардонни акции, било в банковото дело, било в застрахователните
процеси, било в инвестициите, показват, че за тях няма закон и
право, защото всичко им е позволено от тези, които трябва да
защитават държавата. Щем не щем, ние стигнахме до там, че цяла
Европа ни сочи за пример как не можем да си вържем гащите и как
безнаказано шетат из цялата ни земя тези отрепки на обществото,
издигнали се до равнището на най-богатите хора в страната. Днес няма
българин, който да не знае техните имена и техните дела. Те бяха
тези, които фалираха банки и потапяха в сълзи хиляди български
граждани, проиграли последните им спестявания и потопили в мъка и
страдание техните надежди.
Днес нашата страна се превърна на голямо ловно поле, в които се
отстрелват не редки екземпляри на природата, а онези от върховете на
бандитизма, които разполагат и с парите, и с живота на българския
народ. Стреля се без предупреждение. Улиците са пропити с кръв.
Никой не желае да свидетелства, защото не знае дали полицая, който
му свежда дознанието няма срещу дребна сума да му предаде името и
той да стане невинна жертва. Стрелят се почти всяка неделя, било
между тях, биейки се за пазарите на отровния наркотик или пък
родолюбиви българи ги отстрелват системно и методично по списък така
както са правили американските тайни дружества през 30-те години в
САЩ. Каквато и да е истината тя говори само за едно - че
държавността в България е срината. Нямаме институции, които да
защитят по достойнство интересите на нацията и държавата. Виждаме
физиономиите на плахи и уплашени хора от висшите етажи на властта,
които продължават да викат - „тихо да не се чуе“, а вече целият свят
знае и ни се чуди на акъла докъде ще стигне края на тази кървава
вакханалия.
Публична тайна е, че всички бандити се знаят и по имена, и по мръсен
бизнес, който въртят, по мръсните дела, с които хвърлят кал върху
лицето на България и нейния измъчен, но трудолюбив народ. Трагедията
е, че у нас вече мъжете свършиха. Начело на държавни институции ние
виждаме оперетни герои, които освен да се хвалят, досега не са
направили нищо, с което да докажат, че си заработват с чест хляба.
Горко и тежко на българския народ. Дотогава докато имаме такива
управници, управия в България няма да има. Време е може би
българското общество да се събуди от дълбокия си сън, да излезе на
улиците и да застави страхливците да си вършат своята работа.
Стига повече кръв по българските улици.
Всекиму своето. На бандитите и техните покровители-политици и
държавници - позор! |
