|
Поредният български преход е
съпроводен със заплаха от най-голяма важност. Заплашен е самият
човешки ресурс.
Кой и защо причини това на България?
След 1989 година у нас се нарояват не един и двама "политици" и
"специалисти", които не притежават дори елементарни познания и опит
по това, на което се опитват да учат българите. Повечето се
интересуват от личните си интереси, някои "преуспяват" и за
неподозирани кратки срокове натрупват богатства. Разбира се, за
сметка на обедняващите широки среди от населението.
Всичко това, вече второ десетилетие, прогонва от страната стотици
хиляди главно млади хора. Около 1 000 000 българи, съгласно
официални данни, досега са се изселили извън Родината.
Действителният им брой е по-голям, при това емигрирането продължава.
В същото време раждае-мостта в България е ниска, главно по
материални причини.
Специалисти от Научния център за българска национална стратегия още
преди няколко години разработиха стратегия и проект за закон за
заселване в страната на задгранични българи на т. нар. "квотен
принцип". Това може още в близките няколко години да доведе до ред
положителни демогрфаски и икономически промени.
За какво по-точно е реч?
Нашите проучвания показват, че в страната има ред обезлюдени райони
като Странджа-Сакар, Лудогорието, Родопите, Северозападна България и
други. Подобно обезлюдаване се наблюдава в 167 български села. В
някои райони около една трета от земята не се обработва, в други не
се обработва близо половината земя. Много от селските къщи са
празни. Общините и собствениците на земя са готови да я отдават под
аренда при благоприятни условия.
В същото време хиляди българи, живеещи в Украйна, Молдова и други
държави, създадени след разпадането на бившия СССР, правят постъпки
да се заселят в България. Това са предимно земеделски труженици, от
каквито страната ни има необходимост. Сред тях има многодетни
семейства. Някои вече се заселиха у нас. Много други обаче настояват
да се завърнат в Отечеството, но държавата няма стратегия и
законодателство за това, което създава значителни затруднения.
Проученият опит на други държави показва, че някои от тях успешно
решават свои демографски, икономчически и други проблеми чрез
заселвания на свои сънародници. Така Германия засели на своя
територия около 2 500 000 немци, живели в Поволжието - блившия СССР.
Гърция направи на няколко пъти заселвания в Западна Тракия още след
Гръцко-турската война от 1923 година. Десетки хиляди гърци от бившия
СССР също бяха заселени в Западна Тракия и Егейска Македония.
Разработеният от Научния център проект за закон за заселване в
страната на българи, живеещи извън нейните граници, урежда условията
за ежегодно заселване по квотния принцип. Неразделна част от него е
уреждането на тяхното материално, трудово и друго осигуряване. За
целта се предвижда на заселилите се наши сънародници да се
предоставя до 30 декара земя при благоприятни условия за
изкупуването є в продължителен срок, но при задължения да я
обработват. Уредени са и възможностите за получаване на нисколихвени
заеми също с удължен срок на погасяване, както и данъчни и други
облекчения. За децата на заселващите се се осигуряват условия за
обучения в начални, средни и специализирани училища, както и
облекчения за следване във висши училища.
Като цяло, проектът за закон и стратегията за прилагането му, биха
осигурили възможности за заселване в страната през следващите пет
години на около 300 000 души наши сънародници, желаещи да се
установят на местоживеене в България.
Независимият народнен представител г-н Станчо Тодоров, който е член
на Научния център за българска национална стратегия, предстои да
внесе в близките дни проекта за закон за заселване в Р България на
лица от български произход, живеещи извън страната. Разчитаме той да
бъде подкрепен както от народни представители, така и от граждански
организации, за да се реши един важен национален проблем. |
